Законен металдетектинг в България - първи стъпки
- Мустафа Бузгьов
- 12.05
- време за четене: 28 мин.
Актуализирано: 13.05
КОНЦЕПЦИЯ И ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА НОРМАТИВНА РЕГЛАМЕНТАЦИЯ НА ЛЮБИТЕЛСКИЯ МЕТАЛДЕТЕКТИНГ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Проект за институционално обсъждане
Предназначение: | Правна публикация с аналитичен и концептуален характер, имаща за цел да представи насоки и предложения за създаване на ясна, балансирана и приложима нормативна уредба на любителския металдетектинг в Република България. Материалът разглежда необходимостта от разграничаване между законно хоби и незаконна иманярска дейност, както и възможностите за въвеждане на регламентиран режим, съобразен с обществения интерес и защитата на културното наследство. |
Инициатива: | За законно и регламентирано развитие на любителския металдетектинг в България |
Изготвил: | Мустафа Бузгьов |
Дата: | 12 май 2026 г. |
Работна бележка за версията Документът е изготвен като концептуална основа за институционален диалог. |
Съдържание
1. I. Увод
2. II. Анализ на действащия режим в България
3. III. Сравнителноправен анализ: Англия, Уелс, Portable Antiquities Scheme и Treasure Act
4. IV. Предложение за български модел
5. V. Предложения за законодателни изменения
6. VI. Рискове, възражения и възможни критики
7. VII. Искане и следващи стъпки
8. Използвани източници и препратки
I. Увод
1. Предмет и цел на концепцията
Настоящият документ предлага експертна концепция за създаване на ясен, контролиран и практически приложим нормативен режим за упражняване на любителски металдетектинг в Република България. Предложението не цели дерегулация на археологическите дейности, не легитимира търсене на археологически обекти и не поставя под съмнение държавната политика по опазване на културното наследство. Обратното: основната му цел е да се създаде предвидим режим, при който добросъвестната хоби дейност да бъде отделена от незаконните археологически разкопки, иманярството и търговията с културни ценности.
Концепцията може да бъде внесена като предложение до министъра на културата, с копие до Комисията по културата и медиите при Народното събрание и до народни представители, които биха могли да припознаят необходимостта от законодателна инициатива. Съгласно чл. 87, ал. 1 от Конституцията право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет; гражданите и юридическите лица могат да отправят предложения до компетентните органи. Конституцията признава право на жалби, предложения и петиции до държавните органи по чл. 45, а Законът за нормативните актове изрично допуска предложения за усъвършенстване на законодателството от държавни органи, юридически лица и граждани [1], [2].
Предложението е ориентирано към институционален диалог. То не противопоставя любителите на металдетектинга на археологическата, музейната и правоохранителната общност, а предлага механизъм за сътрудничество, отчетност и контрол. Подобен подход би бил по-полезен от продължаване на фактическото противопоставяне между напълно законни обществени интереси: защита на културното наследство, от една страна, и правна сигурност за добросъвестните граждани, от друга.
2. Обществен и практически контекст
Металдетектингът като техническо хоби съществува в България независимо от липсата на отделен нормативен режим. При действащата правна рамка обаче липсва изрично уредено пространство за любителска дейност, която не е насочена към търсене на археологически обекти, не се осъществява върху археологически обекти или защитени територии за опазване на културното наследство и се извършва със съгласие на собственика или ползвателя на съответния имот.
Тази липса на нормативно разграничение създава няколко практически дефицита. Първо, добросъвестните любители често не могат да установят предварително какво поведение е допустимо и какво създава риск от административнонаказателна или наказателна отговорност. Второ, контролните органи работят в среда, в която всяка употреба на уред може да изглежда подозрителна, но доказването на незаконна археологическа цел остава фактологично сложно. Трето, държавата не получава устойчив канал за доброволно уведомяване за случайно открити вещи с възможно културно-историческо значение.
Правният проблем не е дали културното наследство следва да бъде защитено. Това е конституционно и международноправно задължение. Чл. 23 от Конституцията задължава държавата да се грижи за опазването на националното историческо и културно наследство [1]. Проблемът е дали действащият режим създава достатъчно ясна, пропорционална и работеща правна среда, която да различава добросъвестната хоби дейност от престъпното търсене на археологически обекти.
3. Необходимост от баланс
Балансираният режим трябва едновременно да постига четири цели:
· ефективно опазване на археологическите обекти, недвижимите културни ценности и движимите културни ценности;
· създаване на ясен ред за добросъвестно упражняване на хоби дейност извън забранени зони и без цел археологическо проучване;
· улесняване на контролните органи чрез регистри, правила, идентификация на ползвателите и конкретни санкции;
· стимулиране на доброволно уведомяване за находки чрез сигурен и предвидим канал за контакт с музеи и държавни органи.
Съгласно чл. 54 от Конституцията всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, а свободата на научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона. Тези права не са абсолютни и не могат да се упражняват във вреда на чужди права, законни интереси и обществения интерес по чл. 57, ал. 2 от Конституцията [1]. Именно затова подходът следва да бъде регулаторен, а не разрешителен без контрол.
С оглед на европейските стандарти следва да се отчита и принципът на пропорционалност. Правото на собственост, свободата на сдружаване, правото на културно участие и правната сигурност могат да бъдат ограничавани, когато има легитимна цел, каквато несъмнено е опазването на културното наследство. Ограниченията обаче следва да бъдат ясни, предвидими и съразмерни. Това съответства както на вътрешното право, така и на общия подход в Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека [13], [14].
II. Анализ на действащия режим в България
1. Закон за културното наследство: предмет и обща логика
Законът за културното наследство (ЗКН) урежда опазването на културното наследство, включително дейностите по издирване, изучаване, идентификация, документиране, регистрация, консервация, реставрация и социализация на културните ценности. Законът поставя културното наследство под особен режим на публичен интерес и създава институционална система, в която Министерството на културата, музеите, Националният институт за недвижимо културно наследство, общините, органите на МВР и други органи имат различни функции [3].
За настоящата концепция най-релевантни са разпоредбите относно археологическите обекти, теренните археологически проучвания, случайно откритите вещи и специалните технически средства. Чл. 146 ЗКН определя археологическите обекти като материални следи от човешка дейност, неделими от средата, в която са създадени, открити или документирани, и предвижда, че те имат статут на културни ценности. Чл. 147 ЗКН урежда теренните археологически проучвания като дейност по издирване и изучаване на археологически обекти чрез разрушителни и неразрушителни методи. Разрешителният режим по чл. 148–152 ЗКН е предназначен за теренни археологически проучвания, а разрешение се издава на лица с изискуема професионална квалификация по чл. 150 ЗКН [3].
Тази логика е разбираема и необходима по отношение на археологическата дейност. Проблемът е, че в закона липсва самостоятелна правна категория „любителски металдетектинг“, която изрично да урежда дейност извън археологическо проучване и извън търсене на археологически обекти. Поради това практическата граница между допустимо техническо хоби и незаконно търсене на археологически обекти често се извежда косвено — от мястото, поведението, намерението, намерените предмети, начина на извършване, използваните средства и съпътстващите факти.
2. Специални технически средства и регистрационен режим
Съгласно § 4, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗКН „специални технически средства“ са геофизическа апаратура и други технически средства, използвани при теренни археологически проучвания за откриване на недвижими и движими археологически културни ценности на сушата и под водата. Чл. 152, ал. 2 ЗКН предвижда регистрация в Министерството на културата на специалните технически средства, а чл. 152, ал. 3 ЗКН ограничава използването им до теренни проучвания или друга специализирана дейност, изрично предвидена в нормативен акт [3].
Административната услуга на Министерството на културата за регистрация на специални технически средства е формулирана именно като услуга за средства, използвани при теренни археологически проучвания за откриване на археологически културни ценности. Този режим не е създаден като общ режим за всички металдетектори, нито като режим за хоби употреба [4].
Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания урежда условията и реда за извършване на теренни археологически проучвания и за регистрация и използване на специални технически средства. Наредбата разглежда теренните археологически проучвания като научноизследователска дейност, която се извършва само след разрешение, и урежда режим, насочен към археологически дейности, а не към обща хоби употреба на металдетектори [5].
С други думи, действащият режим съдържа строга уредба за металдетекторите, когато те се използват като средство за археологическо проучване или за търсене на археологически обекти. Но той не съдържа достатъчно ясна позитивна уредба на ситуацията, при която лице използва металдетектор за хоби, извън археологически обект, без търсене на културни ценности и със съгласие на собственика на терена. Този нормативен вакуум не е равнозначен на безконтролна свобода, но създава несигурност.
3. Случайно открити вещи и уведомяване
ЗКН съдържа механизъм за случайно открити движими културни ценности. Чл. 93 ЗКН предвижда задължение намерилото лице да уведоми най-близкия държавен, регионален или общински музей в 7-дневен срок. Чл. 94 и чл. 95 ЗКН уреждат последващи действия по опазване, експертна оценка и възможност за възнаграждение, когато са налице законовите предпоставки. Чл. 160 ЗКН препраща към този режим при случайно открити движими археологически обекти [3].
Съществува и Наредба № Н-2 от 12.01.2012 г., която урежда условията и реда за определяне размера на възнаграждението на лицата, предали вещи по реда на чл. 93 ЗКН или съобщили ценна информация за такива вещи [6]. Въпреки това на практика механизмът не изгражда цялостна система за активно сътрудничество с добросъвестни любители, защото липсва предварителна правна сигурност за самата хоби дейност.
Когато гражданинът не е сигурен дали самото му присъствие с уред може да бъде тълкувано като нарушение или престъпление, стимулът за доброволно уведомяване намалява. Това е ключов практически проблем. По-ясен режим би могъл да засили, а не да отслаби защитата на културното наследство, защото би създал канал за ранно уведомяване, проследимост и контрол.
4. Административнонаказателни аспекти по ЗКН
ЗКН съдържа редица административнонаказателни разпоредби, свързани с увреждане или унищожаване на културни ценности, извършване на дейности без разрешение, използване на специални технически средства, липса на регистрация по чл. 152, ал. 2 ЗКН и други нарушения. Особено релевантни са разпоредбите, които санкционират неразрешени теренни археологически проучвания, нарушения при специални технически средства и увреждане на културното наследство [3].
Тези санкции са необходими по отношение на действително противоправни дейности. Въпросът е, че административнонаказателната уредба не е съчетана с отделен, позитивен режим, който да посочи кога едно лице може законосъобразно да упражнява любителска дейност. В резултат санкционният блок е по-развит от регулаторния блок. Това води до превантивен ефект спрямо добросъвестни лица, но не задължително до по-ефективен контрол върху организираното иманярство.
5. Наказателноправни аспекти
Наказателният кодекс съдържа специални състави, свързани с археологическите обекти и културните ценности. Чл. 277а, ал. 1 НК наказва този, който без съответно разрешение търси археологически обекти. Ал. 2 урежда неразрешени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания и незаконни изкопни работи на територията на недвижима културна ценност или в охранителната й зона. Ал. 3 предвижда по-тежка отговорност при използване на технически средства или моторни превозни средства. Чл. 277а, ал. 7 НК инкриминира противозаконното изготвяне, държане или укриване на предмети, материали, оръдия или компютърни програми, за които деецът знае или предполага, че са предназначени или са послужили за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти [7].
Чл. 278 НК урежда отговорност при несъобщаване за открита културна ценност, както и при държане на археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред. Чл. 278а НК наказва сделки и пренасяне на културни ценности в нарушение на закона [7].
Наказателноправната рамка е насочена към защита на културното наследство и не следва да бъде отслабвана по отношение на иманярска дейност, организирани незаконни разкопки, укриване и търговия с културни ценности. Същевременно тя поставя важен въпрос за правна сигурност: ако няма легално дефиниран режим за добросъвестна хоби употреба на металдетектор, границата между законно и незаконно поведение зависи твърде много от конкретните факти и последващата оценка на органите.
6. Съдебна практика: налични ориентири и ограничения
В публично достъпните материали може да се посочи Решение № 4188 от 22.03.2012 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 7375/2011 г., Първо отделение, постановено по жалба срещу разпоредба на Наредба № Н-00-0001. В решението ВАС приема, че предметът на наредбата е режимът на теренните археологически проучвания и специалните технически средства, използвани в този контекст. Съдът отбелязва, че по делото не е установена нормативна уредба на „друга специализирана дейност“ по смисъла на чл. 152, ал. 3 ЗКН, към която да бъде отнесена регистрацията извън археологическите проучвания. Същевременно съдът не създава позитивен хоби режим, а констатира границите на действащата уредба [8].
В наказателноправен аспект следва да се отчете практиката на Върховния касационен съд по чл. 277а НК. В Бюлетин на ВКС за 2024 г. е отразено решение, в което съдът подчертава, че държането на металдетектори само по себе си не е противоправно, когато липсват доказателства те да са предназначени или използвани за търсене на археологически обекти. В същия материал се поставя акцент, че наказването на лице, което случайно е открило археологически обект и добросъвестно го е съобщило, би било несправедливо и демотивиращо за уведомяването [9].
В Бюлетин на ВКС за 2023 г. е отразена и практика, според която чл. 277а, ал. 7 НК не изисква непременно фактическо използване на предмета, когато са доказани обективните и субективните признаци, че той е предназначен или е послужил за търсене на археологически обекти [10]. Следователно практиката е силно зависима от фактическия контекст: самото техническо средство не е достатъчно, но конкретната цел, място, поведение и доказателствена картина могат да доведат до наказателноправна отговорност.
При изготвяне на официално предложение е препоръчително да се направи допълнителна проверка в професионални правно-информационни системи за наличието на тълкувателна практика, последователна линия на ВКС или ВАС и евентуални противоречия. В рамките на настоящия проект не се установява тълкувателно решение, което изчерпателно и общо да урежда границата между любителски металдетектинг и незаконно търсене на археологически обекти.
7. Практически дефицити на действащия режим
Основните практически дефицити могат да бъдат обобщени така:
· липсва легална дефиниция на „любителски металдетектинг“;
· липсва отделен режим за регистрация на лица и/или уреди за хоби употреба извън археологически контекст;
· забранените и разрешените зони не са организирани в достъпен за гражданите практически инструмент;
· задължението за уведомяване при случайна находка съществува, но не е интегрирано в система за доверие и стимули;
· контролните органи трудно разграничават добросъвестна хоби дейност от подготовка или извършване на незаконно археологическо търсене;
· археологическата и музейната система не получава пълния потенциален обществен принос от добросъвестни граждани, които биха уведомявали при ясен и сигурен режим.
Следователно необходимата промяна не е „либерализация“ в смисъл на свободно търсене. Необходима е регулация: ясни правила, регистрация, забранени зони, обучение, отчетност, санкции и институционално сътрудничество.
III. Сравнителноправен анализ: Англия, Уелс, Portable Antiquities Scheme и Treasure Act
1. Ограничения на сравнителния подход
Английският и уелският модел не могат да бъдат пренесени механично в България. Правният режим на собствеността, статутът на археологическите обекти, институционалната структура на музеите и историческата практика са различни. В България археологическите обекти са поставени под силно защитен публичноправен режим. Затова сравнителният анализ следва да извлече работещи механизми, а не да копира чужди правила без адаптация.
Въпреки това моделът на Англия и Уелс е полезен, защото не третира автоматично всеки любител като нарушител. Той комбинира законно упражняване на хобито при спазване на правила, задължително докладване на находки, които попадат в обхвата на Treasure Act, доброволно записване на други археологически находки чрез Portable Antiquities Scheme, ограничения върху защитени обекти и практически кодекси за отговорно поведение [15], [16], [17].
2. Treasure Act и задължително докладване
В Англия, Уелс и Северна Ирландия Treasure Act 1996 урежда специален режим за находки, които попадат в категорията „treasure“. Находките, които отговарят на законовите критерии, подлежат на докладване в кратък срок. Официалното ръководство на GOV.UK посочва срок от 14 дни за докладване на treasure finds до местния Finds Liaison Officer или компетентен орган, като впоследствие се провежда процедура по оценка, евентуално coroner’s inquest, оценяване и възможно възнаграждение [15], [16].
Кодексът по Treasure Act, трета ревизия, е в сила от 30 юли 2023 г. и урежда практическото прилагане на режима, включително ролята на Finds Liaison Officers, музеите, коронерите и механизма за възнаграждение [15]. Важното от българска перспектива е не конкретната английска собственост върху „treasure“, а принципът: законът създава сигурен канал за докладване, процедура и стимули за добросъвестно сътрудничество.
3. Portable Antiquities Scheme
Portable Antiquities Scheme (PAS) е доброволна система за записване на археологически находки, намерени от граждани, включително металдетектористи. PAS е създадена в отговор на увеличаването на металдетектинга и липсата на достатъчна система за документиране на такива находки. Тя работи чрез мрежа от Finds Liaison Officers, които приемат информация, подпомагат идентификацията и записването на находките и свързват гражданите с музейната и научната общност [17].
PAS не отменя задълженията по Treasure Act. Тя допълва законовия режим чрез доброволно докладване и изграждане на доверие. Основната й политика е, че повече информация за археологическия контекст се запазва, когато добросъвестните граждани имат работещ канал за контакт, вместо да бъдат оставени в страх или правна несигурност.
4. Разрешени и забранени терени
В Англия и Уелс металдетектингът по принцип изисква съгласие на собственика или ползвателя на земята. Съществуват и строги ограничения за protected sites, включително scheduled monuments. Historic England и Cadw изрично посочват, че използването на металдетектор върху scheduled monument без съответното съгласие или разрешение е забранено и може да представлява престъпление [18], [19].
Кодексите за отговорен металдетектинг поставят акцент върху писмено разрешение от собственика, избягване на защитени обекти, докладване на находки и съобразяване с екологични и други специални режими. Този подход може да бъде адаптиран в България чрез ясен списък на забранени зони, изискване за писмено съгласие на собственика/ползвателя и обучение на регистрираните ползватели [20].
5. Реалистично приложими елементи за България
Към българската правна система могат да бъдат адаптирани следните елементи:
· разграничение между законна любителска дейност и незаконно търсене на археологически обекти;
· регистър на ползвателите и/или уредите;
· задължително съгласие на собственика или ползвателя на терена;
· абсолютна забрана за дейност върху археологически обекти, недвижими културни ценности, археологически резервати и охранителни зони;
· кратки срокове и лесен канал за уведомяване при находки с възможна културна стойност;
· музейни или регионални контактни лица, функционално подобни на Finds Liaison Officers;
· възнаграждение и публично признаване при добросъвестно уведомяване, в рамките на българското законодателство;
· кодекс за отговорен металдетектинг, одобрен или съгласуван с Министерството на културата.
Не следва да се адаптира идеята за свободно търсене на археологически предмети. Българският модел трябва изрично да запази забраната за неразрешено търсене на археологически обекти и да засили санкциите при злоупотреба с хоби режима.
IV. Предложение за български модел
1. Основна концепция
Предлага се въвеждане на режим на „регистриран любителски металдетектинг“. Това следва да бъде дейност, която:
· се извършва само от регистрирано лице и/или с регистриран уред;
· се упражнява извън археологически обекти, недвижими културни ценности, археологически резервати, охранителни зони и други забранени територии;
· не е насочена към издирване на археологически обекти или културни ценности;
· се извършва със съгласие на собственика или ползвателя на имота;
· се съпровожда със задължение за незабавно преустановяване и уведомяване при находка с възможна културна стойност.
Най-важният принцип е, че новият режим не създава право да се търсят археологически обекти. Той създава право на контролирана хоби дейност при строго определени условия. При нарушаване на тези условия лицето не следва да се ползва от каквато и да е защита на хоби режима.
2. Регистрация на лица и уреди
Възможни са два варианта: регистрация само на ползвателите или комбинирана регистрация на ползвателите и уредите. По-практичен е комбинираният модел, защото позволява контрол върху лицето, уреда и декларираната употреба. Регистрацията не следва да бъде тежък лицензионен режим, но трябва да има минимални предпоставки: пълнолетие, липса на релевантни осъждания за престъпления против културното наследство, преминато кратко обучение или тест, приемане на кодекс за отговорно поведение и деклариране на уреда.
Регистърът може да се администрира от Министерството на културата или от оправомощена структура към него, с възможност за електронно заявление. Данните за точни археологически обекти не следва да бъдат публично разкривани, ако това създава риск от злоупотреба. Публична може да бъде само информацията за валидност на регистрацията или за общите правила, без чувствителни археологически данни.
3. Разрешени и забранени зони
Режимът следва да забрани любителски металдетектинг в следните категории територии:
· археологически обекти и територии с установен археологически статут;
· археологически резервати;
· недвижими културни ценности и техните охранителни зони;
· територии, за които е въведен специален режим на опазване на културното наследство;
· зони, в които други специални закони забраняват такава дейност — например определени защитени територии, военни обекти, инфраструктурни обекти или частни имоти без съгласие.
Допустимите зони не следва да се определят като изчерпателен списък на „разрешени обекти“, а чрез отрицателен режим: дейността е допустима само извън забранените категории и при наличие на съгласие на собственика/ползвателя. За practically enforceable режим е необходимо Министерството на културата да разработи указания и, ако е технически възможно, електронна карта или справочен механизъм, който да позволява на регистрираните лица предварителна проверка дали даден терен попада в забранена категория.
4. Уведомяване, регистрация и работа с находки
Ефективната нормативна регламентация на любителския металдетектинг следва да въведе ясен, предвидим и пропорционален режим за действие при откриване на вещи. Този режим не следва да третира всяка намерена метална вещ като автоматичен предмет на нарушение или като основание за репресивна намеса. Напротив, той трябва да разграничава различните категории находки, да създава стимули за добросъвестно поведение и да осигурява реална възможност за събиране на информация в полза на културното наследство.
Към настоящия момент действащият чл. 93 ЗКН въвежда общо задължение за лице, което открие вещ, която може да има качество на културна ценност, да съобщи за това в 7-дневен срок. Същевременно чл. 95 ЗКН и Наредба № Н-2 от 12.01.2012 г. уреждат възможност за възнаграждение на лица, които са предали вещи по реда на чл. 93 ЗКН или са съобщили ценна информация за такива вещи. Този режим следва да бъде запазен, но развит и практически адаптиран към евентуален бъдещ режим на регистриран любителски металдетектинг.
Основен проблем на действащия подход е, че липсва достатъчно ясно разграничение между различни видове находки. На практика добросъвестният търсач не разполага с лесен, предвидим и нерисков механизъм, чрез който да регистрира обичайни находки, без да бъде третиран като извършител на незаконна археологическа дейност. Това води до обратен ефект: намалява готовността за уведомяване, ограничава възможността на музеите да получават информация и затруднява държавата при разграничаването между добросъвестни любители и лица, извършващи незаконни разкопки.
Поради това бъдещият режим следва да въведе диференциран подход, основан на три категории находки:
Първа категория: находки с очевидна висока археологическа, историческа или културна значимост
Това са предмети, които по външни белези разумно могат да се възприемат като културни ценности или части от археологически обект — например монети, накити, оръжия, печати, елементи от култова, битова или военна материална култура, групови находки, съкровища, предмети от благородни метали, предмети с надписи, изображения, символи или други белези на старинност и културно-историческа стойност.
При откриване на такава вещ регистрираният търсач следва да има ясно задължение:
да преустанови дейността в непосредствената зона на откриване;
да не почиства агресивно, реставрира, разглобява, обработва химически или променя предмета;
да запази информация за местоположението, включително GPS координати, когато това е възможно;
да направи снимка на предмета и мястото на откриване, без да извършва допълнително разкопаване;
да уведоми компетентния орган чрез електронна форма, телефон или друг определен канал;
да съхрани предмета във вида, в който е открит, до получаване на указания.
При тази категория може да се предвиди по-кратък първоначален срок за уведомяване от общия 7-дневен срок по чл. 93 ЗКН — например 48 часа за електронно уведомяване, когато лицето е регистриран любител. Това не следва да отменя действащия общ режим на ЗКН, а да го допълва чрез по-бърз и лесен канал за контакт. По-кратък срок е оправдан само ако държавата осигури реално функционираща система: електронна форма, регионални контактни лица, ясни инструкции и проследим входящ номер.
Втора категория: често срещани единични антични или старинни находки без очевидна висока стойност
Тук следва да се въведе отделен, по-благоприятен и практически приложим режим. Не всяка единична монета, фрагмент, копче, куршум, оловна пломба, метален битов предмет или друга често срещана находка следва автоматично да води до тежка процедура по предаване, експертиза и санкционен риск. Ако режимът бъде изграден по този начин, той няма да създаде доверие, а ще възпроизведе сегашната сива зона.
За тази категория следва да се създаде регистър на обичайни находки, по аналогия с философията на Portable Antiquities Scheme в Англия и Уелс. PAS не функционира само като репресивен механизъм, а като система за доброволно регистриране и научно документиране на находки чрез Finds Liaison Officers. Именно този посреднически модел създава доверие между търсачи, музеи и държава.
В българския модел може да се предвиди, че при обичайни единични находки регистрираният търсач има задължение или поне нормативно насърчена възможност да извърши електронна регистрация, която включва:
снимка на предмета;
приблизителни размери и материал, ако са известни;
дата на откриване;
общо местоположение или координати, като се предвиди защита срещу публично разкриване на точната локация;
данни за регистрирания търсач;
декларация, че находката не е открита в забранена зона, археологически обект, резерват или терен със специален режим;
декларация за наличие на съгласие от собственика или ползвателя на имота, когато това е приложимо.
След подаване на такава регистрация следва да се предвиди възможност компетентният музей или определено контактно лице да извърши преценка в разумен срок — например 30 дни — дали предметът следва да бъде представен за оглед, експертиза или предаване по общия ред. Ако в този срок не бъде изискан оглед или допълнителни действия, предметът може да остане у откривателя до последващо изрично искане, освен ако не попада в категория, за която законът предвижда задължително предаване.
Така се постига баланс: държавата получава информация, музеите получават данни за разпространението на находките, а добросъвестният търсач не е поставен в положение да се страхува, че всяко уведомяване автоматично ще доведе до санкция или отнемане.
Трета категория: съвременни вещи и вещи без белези на културна ценност
За съвременни предмети, отпадъци, технически елементи, съвременни монети, гилзи извън приложното поле на културното наследство, селскостопански метални части и други очевидно неисторически вещи не следва да се създава задължение за уведомяване по ЗКН. В тези случаи следва да се прилагат общите правила на гражданското право, правилата за намерени вещи, изискванията на собственика на имота и евентуално специални режими, ако предметът е боеприпас, опасен материал или вещ, свързана с престъпление.
Това разграничение е необходимо, защото без него режимът би бил непропорционален и практически неприложим. Законът трябва да насочва контрола към реално значимите случаи, а не да създава административна тежест за всяка намерена метална вещ.
Критерии за задължително уведомяване
За да се избегне субективност, законът или подзаконов акт следва да съдържа примерен, но не изчерпателен списък на находки, при които уведомяването е задължително. В него могат да се включат:
групови находки;
предмети от благородни метали;
монети, накити, оръжия, инструменти или други предмети с очевидна старинност;
предмети с надписи, изображения, гербове, религиозни или владетелски символи;
предмети, намерени в концентрация, предполагаща археологически контекст;
човешки останки или предмети, свързани с погребален контекст;
предмети, чието състояние или местоположение сочи, че може да са част от археологически обект.
При откриване на групова находка или данни за археологически пласт следва да се въведе по-строг режим: незабавно преустановяване на дейността, ненарушаване на терена и уведомяване в кратък срок. Това е логично, защото при такива случаи най-голямата ценност често не е само предметът, а археологическият контекст.
Стимули и защита на добросъвестния търсач
Бъдещият режим трябва изрично да предвиди, че добросъвестното уведомяване или регистрация на находка от регистриран любител не следва само по себе си да се третира като индиция за незаконна археологическа дейност. Санкционни последици следва да възникват при наличие на допълнителни данни: търсене в забранена зона, липса на съгласие за достъп до имота, използване на незаконни разкопки, укриване на находки, търговия с културни ценности или унищожаване на археологически контекст.
Този елемент е ключов. Ако гражданинът няма минимална правна сигурност, че уведомяването няма автоматично да го постави в неблагоприятно положение, режимът няма да работи. Затова следва да се предвиди принцип на добросъвестно съдействие, при който регистрираният търсач, изпълнил задълженията си за уведомяване, ползва облекчен режим при административната преценка, освен ако има данни за нарушение.
Стимулите следва да включват:
реално прилагане и популяризиране на възнаграждението по чл. 95 ЗКН и Наредба № Н-2;
публично признаване на откривателя, когато това е съвместимо с опазването на локацията;
възможност името на откривателя да бъде отразено в музейната документация;
бърза обратна връзка от музея или компетентното лице;
достъп до обучение и сертифициране;
възможност за запазване у откривателя на вещи, които след преценка не представляват културна ценност или не подлежат на придобиване от държавата;
възможност за вписване на обичайни находки в електронен регистър без автоматично физическо предаване.
Тук може да се използва логиката на английския модел, но без механично копиране. В Англия и Уелс задължителното докладване е концентрирано върху находките, които попадат в законовата дефиниция на treasure, докато по-широкият кръг археологически предмети се документира чрез PAS. Treasure Act 1996 и актуалният Code of Practice уреждат специална процедура, включително докладване, оценка, възможно придобиване от музей и възнаграждение. Българският модел може да възприеме тази философия: строг режим за значимите находки, облекчен регистрационен режим за често срещаните находки и липса на ненужна административна тежест за очевидно съвременни вещи.
Предложение за нормативна формула
В ЗКН или в подзаконов акт може да се предвиди следната концептуална уредба:
„При упражняване на регистриран любителски металдетектинг лицето е длъжно да уведоми компетентния орган при откриване на предмет или група предмети, които по външни белези могат да представляват културна ценност, археологически обект или част от археологически контекст.
За единични и често срещани находки без очевидна висока културна, научна или историческа стойност може да се извършва електронна регистрация по ред, определен с наредба на министъра на културата. Регистрацията включва описание, снимков материал, данни за мястото на откриване и декларация за спазване на условията за извършване на дейността.
Компетентният музей или определено длъжностно лице може в срок, определен с наредба, да изиска представяне на предмета за оглед, идентификация или експертиза. Когато такова искане не бъде отправено в определения срок и предметът не попада в категория, подлежаща на задължително предаване, вещта остава у откривателя, без това да освобождава лицето от задълженията му при последващо установяване на културно-историческа значимост.
Добросъвестното уведомяване или регистрация от лице, упражняващо дейността при условията на закона, не може само по себе си да се приема като доказателство за незаконна археологическа дейност.“
Практически ефект
Такъв модел е по-благоприятен за добросъвестния търсач, защото:
не приравнява всяка находка на нарушение;
позволява регистрация без автоматично отнемане;
дава предвидимост кога се уведомява задължително;
въвежда възможност за запазване на обичайни находки след регистрация или след липса на интерес от компетентния орган;
намалява страха от контакт с институциите;
създава реален стимул за сътрудничество.
Същевременно моделът е защитим пред държавата, защото:
запазва строг режим за значимите находки;
защитава археологическия контекст;
осигурява данни за музеите;
улеснява контролните органи чрез проследимост;
отличава добросъвестните регистрирани търсачи от лицата, които действат в забранени зони, укриват находки или извършват незаконни разкопки.
5. Контрол и санкции
Контролът следва да бъде прост и проверим. При проверка регистрираният ползвател трябва да може да представи електронно удостоверение за регистрация, данни за уреда, писмено или електронно съгласие на собственика/ползвателя на терена и информация, че теренът не попада в забранена категория според наличните публични данни. Органите следва да могат да проверят регистрацията в електронен регистър.
Санкциите трябва да бъдат диференцирани. Формални нарушения, като непредставяне на документ при първа проверка, следва да се санкционират по-леко. Дейност в забранена зона, укриване на находка, повторност, използване на уреда за търсене на археологически обекти или търговия с културни ценности трябва да водят до тежки административни санкции, дерегистрация, отнемане на уреда, когато е законосъобразно и пропорционално, и сезиране на прокуратурата при данни за престъпление.
6. Сътрудничество с музеите и държавните органи
Моделът трябва да включва регионални контактни точки — например определени служители в регионалните музеи, които приемат уведомления, дават първични указания и насочват информацията към компетентните органи. Не е необходимо да се създава тежка нова администрация. В началния етап може да се изгради пилотен механизъм чрез Министерството на културата, регионалните музеи и доброволно участие на федерацията.
Федерацията или сдруженията на любителите могат да поемат ангажимент за обучение, кодекс на поведение, вътрешна дисциплина и съдействие при кампании за опазване на културното наследство. Това би превърнало организираната общност в партньор на държавата, а не в обект на общо подозрение.
7. Как моделът ограничава злоупотребите
Предложеният модел ограничава злоупотребите чрез пет механизма:
1. изважда добросъвестната дейност от сивата зона и я прави проследима;
2. създава регистрация, която улеснява проверки и санкции при нарушения;
3. разграничава законното хоби от търсенето на археологически обекти;
4. създава кратки и ясни задължения за уведомяване;
5. увеличава обществената непоносимост към иманярството, защото самата хоби общност ще има интерес да се дистанцира от незаконната дейност.
По този начин държавата може да концентрира ресурс върху реално рисковите поведения: незаконни разкопки, дейност в археологически обекти, укриване и продажба на културни ценности, организирана иманярска дейност и международен незаконен трафик.
V. Предложения за законодателни изменения
1. Подход към измененията
Предложенията по-долу са примерни и имат концептуален характер. Те следва да бъдат прецизирани от работна група с участие на Министерството на културата, археолози, музеи, МВР, прокуратурата, представители на федерацията и експерти по административно и наказателно право. Целта е да се покаже възможна правна архитектура, без да се твърди, че текстовете са окончателен законопроект.
Най-подходящият закон за основна промяна е ЗКН, тъй като материята е свързана с културното наследство, археологическите обекти и специалните технически средства. Наказателният кодекс не следва да се либерализира по отношение на иманярството; евентуална промяна там би могла да бъде само уточняваща и след внимателна оценка.
2. Предложение за нови дефиниции
В допълнителните разпоредби на ЗКН може да се създадат дефиниции със следното примерно съдържание:
Примерен текст „Любителски металдетектинг“ е дейност по използване на металдетектор от регистрирано лице с хоби, спортна или образователна цел, която не представлява теренно археологическо проучване, не е насочена към издирване на археологически обекти или културни ценности и се извършва при условията и ограниченията на този закон.„Металдетектор за любителски металдетектинг“ е техническо средство, регистрирано по реда на този закон за любителска употреба извън теренни археологически проучвания. Уредът не се счита за специално техническо средство по смисъла на § 4, т. 2, доколкото се използва единствено при условията на режима за любителски металдетектинг. |
Целта е да се отграничи хоби употребата от теренното археологическо проучване. Правната логика е да се избегне автоматичното приравняване на всяка употреба на металдетектор към археологическа дейност, без да се отслабва забраната за търсене на археологически обекти. Практическият ефект ще бъде повече правна сигурност и по-лесна проверка. Рискът е дефиницията да бъде използвана като прикритие; затова трябва да бъде съчетана със забранени зони, санкции и задължения за уведомяване.
3. Нов раздел в ЗКН
Може да се създаде нов раздел в глава седма или друга систематично подходяща част на ЗКН, например „Любителски металдетектинг“. Примерна структура:
Примерен текст Чл. 152а. (1) Любителски металдетектинг се извършва само от лице, вписано в регистър към Министерството на културата, при условията на този закон. (2) Регистрацията се извършва въз основа на заявление, данни за лицето, данни за уреда, декларация за спазване на закона и удостоверение за преминато обучение или тест. (3) Не се регистрира лице, осъждано за престъпление по чл. 277а–278а от Наказателния кодекс, освен ако е реабилитирано. (4) Министърът на културата определя с наредба реда за регистрация, обучение, водене на регистъра и контрола. |
Примерен текст Чл. 152б. (1) Любителски металдетектинг се допуска само извън археологически обекти, недвижими културни ценности, археологически резервати, охранителни зони и други територии, за които закон или административен акт предвижда забрана. (2) Дейността се извършва само със съгласие на собственика или ползвателя на имота. (3) При извършване на дейността се забраняват изкопни работи, които могат да увредят археологически пластове, структури или находки. Допустими са само минимални повърхностни действия по ред, определен в наредбата. |
Примерен текст Чл. 152в. (1) При откриване на предмет, който по външни белези може да представлява културна ценност или археологически обект, лицето е длъжно незабавно да преустанови дейността и да уведоми най-близкия музей или друг определен компетентен орган. (2) Първоначалното уведомяване се извършва в срок до 24 часа чрез електронна форма, телефон или друг определен канал, а последващите действия се извършват по реда на чл. 93–95 и чл. 160, доколкото са приложими. (3) Лицето е длъжно да запази информация за мястото на откриване и да не променя състоянието на предмета, освен ако това е необходимо за предотвратяване на непосредствена вреда. |
Примерен текст Чл. 152г. (1) Министерството на културата съвместно с регионалните музеи организира контактни точки за приемане на уведомления и за първична комуникация с регистрираните лица. (2) Министерството може да одобри кодекс за отговорен любителски металдетектинг след обществено обсъждане. (3) Организации на регистрирани ползватели могат да съдействат за обучение, превенция и доброволно уведомяване. |
Очакваните ползи са правна предвидимост, повишен контрол и по-добра проследимост. Възможна слабост е административно натоварване за Министерството на културата и музеите. Това може да се минимизира чрез електронни заявления, ограничен обем данни, пилотен етап и участие на сдруженията в обучението.
4. Подзаконови изменения
След законова промяна следва да се измени Наредба № Н-00-0001 или да се приеме отделна наредба за любителски металдетектинг. По-добър вариант е отделна наредба, защото Наредба № Н-00-0001 е систематично насочена към теренни археологически проучвания. Смесването на научно-археологическия режим с хоби режима може да създаде допълнителна неяснота.
Новата наредба следва да уреди:
· формата и съдържанието на заявленията;
· минималното обучение или тест;
· формата на електронното удостоверение;
· реда за проверка на регистрацията;
· минималните данни за уреда;
· реда за уведомяване при находки;
· координацията с регионалните музеи;
· техническите правила за съгласие на собственика/ползвателя;
· публичните указания за забранени зони, без разкриване на чувствителни археологически данни.
5. Санкционни разпоредби
В ЗКН може да се създадат диференцирани административни санкции. Пример:
Примерен текст Чл. 219а. (1) Лице, което извършва любителски металдетектинг без регистрация, се наказва с глоба от 300 до 1000 евро, ако деянието не съставлява престъпление. (2) При повторно нарушение глобата е от 1000 до 3000 евро, като може да се наложи и отнемане на регистрацията или отказ от регистрация за определен срок. Чл. 219б. (1) Лице, което извършва любителски металдетектинг в забранена зона, без съгласие на собственика/ползвателя или в нарушение на задълженията за уведомяване, се наказва с глоба от 1000 до 5000 евро, ако деянието не съставлява престъпление. (2) При укриване на находка, повторност или създаване на риск за археологически обект компетентният орган сезира прокуратурата, когато са налице данни за престъпление. |
Целта на санкциите е не да се криминализира хобито, а да се направи хоби режимът надежден. Ако правилата са ясни, нарушаването им може да бъде санкционирано по-ефективно. Рискът от прекомерност следва да се избегне чрез диференциация, пропорционалност и разграничение между формални, повторни и тежки нарушения.
6. Възможно уточнение в Наказателния кодекс
Не е задължително да се изменя НК, ако ЗКН ясно уреди законната хоби употреба. Възможно е обаче да се обсъди уточняваща разпоредба в ЗКН, а не непременно в НК, според която регистрацията за любителски металдетектинг не освобождава от наказателна отговорност при търсене на археологически обекти, но законосъобразното държане и използване на уред по новия режим не се счита само по себе си за противоправно.
Подобно решение е по-безопасно от промяна в наказателния закон, защото не отслабва наказателноправната защита. То само създава позитивен административноправен режим, който съдът и органите могат да отчитат при преценка на фактическите обстоятелства.
VI. Рискове, възражения и възможни критики
1. Риск за културното наследство
Най-сериозното възражение е, че легализирането на каквато и да е форма на металдетектинг може да увеличи риска от увреждане на археологически обекти. Това възражение е основателно, ако се предлага свободен режим без контрол. Настоящата концепция обаче предлага обратното: регистрация, обучение, забранени зони, уведомяване и санкции. Рискът се намалява чрез ясни граници и по-добра проследимост.
2. Опасения на археологическата общност
Археологическата общност основателно защитава контекста на находките. Изваждането на предмет без документиране на контекста може да унищожи научна информация. Затова режимът трябва да включва задължение за незабавно преустановяване при находка, записване на мястото, уведомяване и участие на музей/археолог при последващи действия. Регистрираните любители трябва да бъдат обучени, че стойността на културната ценност не е само в предмета, а и в археологическия контекст.
3. Риск от прикриване на иманярство
Възможно е лица с незаконни намерения да се опитат да използват хоби режима като прикритие. Това е реален риск. Решението не е липса на режим, а режим с възможност за бърза дерегистрация, контрол на място, санкции при забранени зони, обмен на информация с МВР и ясно правило, че регистрацията не е защита при данни за търсене на археологически обекти.
4. Административен капацитет
Министерството на културата и регионалните музеи могат да възразят, че нямат капацитет за нови функции. Това възражение следва да се реши чрез пилотен етап, електронен регистър, стандартизирани форми, ограничен обем на проверките и участие на сдруженията в обучение и саморегулация. Не е необходимо да се създава голяма нова администрация.
5. Недостатъчна карта на забранените зони
Практически проблем е достъпът до информация за археологически обекти и охранителни зони. Пълното публично разкриване на чувствителни археологически данни може да е опасно. Възможно решение е да се създаде справочен механизъм, който да дава резултат „разрешено/забранено/необходима допълнителна проверка“, без да публикува детайлни координати на уязвими обекти.
6. Обществено възприятие
В България металдетектингът често се възприема през призмата на иманярството. Затова комуникацията трябва да бъде внимателна. Федерацията трябва изрично да заяви, че подкрепя наказателното преследване на незаконните разкопки, укриването и търговията с културни ценности. Искането трябва да бъде за законност, контрол и сътрудничество, а не за свободен достъп до културното наследство.
VII. Искане и следващи стъпки
1. Институционално искане
Предлага се до министъра на културата да бъде отправено следното институционално искане:
Проект на формулировка Уважаеми господин/госпожо министър,Предлагаме Министерството на културата да разгледа настоящата концепция и да инициира експертна среща или работна група с участие на представители на Министерството на културата, регионалните музеи, археологическата общност, Министерството на вътрешните работи, прокуратурата, компетентната парламентарна комисия и представители на организираната общност на любителите на металдетектинга. Целта е да бъде обсъдена възможността за създаване на ясен, контролиран и пропорционален нормативен режим за любителски металдетектинг, който да не допуска търсене на археологически обекти, но да създаде правна сигурност за добросъвестните граждани и по-ефективен контрол срещу незаконната иманярска дейност. |
До Комисията по културата и медиите при Народното събрание може да се изпрати копие с искане за разглеждане на темата, провеждане на кръгла маса или експертно обсъждане. До народни представители може да се отправи покана да подкрепят формирането на законодателна инициатива след изработване на съгласуван проект.
2. Предложени стъпки
1. Финализиране на настоящата концепция след вътрешно обсъждане във федерацията/сдружението.
2. Правна проверка на всички нормативни препратки по Държавен вестник и професионална правно-информационна система.
3. Официално входиране до Министерството на културата.
4. Изпращане на копие до Комисията по културата и медиите и до народни представители.
5. Искане за експертна среща и работна група.
6. Изработване на конкретен законопроект и мотиви, ако институциите приемат необходимостта от нормативна промяна.
7. Пилотно прилагане или тестов модел, ако това бъде предпочетено от институциите.
3. Заключение
Българското законодателство има легитимна и необходима цел да защитава културното наследство. Същевременно липсата на самостоятелен режим за добросъвестен любителски металдетектинг създава правна несигурност, затруднява контрола и не стимулира достатъчно доброволното уведомяване за находки. По-добър подход е не мълчалива забрана чрез несигурност, а ясна регулация чрез регистрация, забранени зони, обучение, контрол и санкции.
Предложеният модел не е противопоставен на държавата, музеите или археологическата общност. Той търси партньорство. Добросъвестните любители могат да бъдат източник на информация и съдействие, ако законът ги разпознае като потенциални партньори, а не само като рискова категория. В същото време лицата, които използват металдетектори за незаконно търсене на археологически обекти, следва да продължат да носят строга административна и наказателна отговорност.
Затова настоящата концепция предлага институционален разговор за балансиран режим, който едновременно опазва културното наследство, повишава правната сигурност, улеснява контролните органи и намалява сивия сектор.
Използвани източници и препратки
Бележка: Посочените източници са публично достъпни към датата на изготвяне.
[1] Конституция на Република България — Министерство на правосъдието, Информационна система за нормативни актове. https://www.justice.government.bg/home/normdoc/521957377
[2] Закон за нормативните актове — Министерство на правосъдието, Информационна система за нормативни актове. https://justice.government.bg/home/normdoc/2127837184
[3] Закон за културното наследство — Публично достъпна консолидирана редакция; за входиране да се провери по ДВ/професионална система. https://legislation.apis.bg/doc/334811/0
[4] Административна услуга № 329: Регистрация на специални технически средства за теренни проучвания — Интегрирана информационна система на държавната администрация / Министерство на културата. https://iisda.government.bg/adm_services/services/service/329
[5] Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания — Държавен вестник, първоначален текст и изменения; включително изм. ДВ, бр. 7 от 23.01.2024 г.. https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=45279 ; https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=203640
[6] Наредба № Н-2 от 12.01.2012 г. за възнаграждението на лицата, предали вещи по чл. 93 ЗКН или съобщили ценна информация — Държавен вестник / Министерство на културата. https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=60470 ; https://mc.government.bg/files/1248_NAREDBA_N2_ot_12012012.rtf
[7] Наказателен кодекс — Министерство на правосъдието, Информационна система за нормативни актове. https://justice.government.bg/home/normdoc/1589654529
[8] Решение № 4188 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7375/2011 г. — Публично достъпно копие на сайта на БНФМ; за официално позоваване да се провери в деловодната/правно-информационна система. https://www.metaldetecting.bg/images/files/7_reshenie_vas_md.PDF
[9] Бюлетин на ВКС, 2024 г. — Практика по чл. 277а НК, отразена в бюлетина. https://www.vks.bg/byuletin/2024-09.pdf
[10] Бюлетин на ВКС, 2023 г. — Практика по чл. 277а НК, отразена в бюлетина. https://www.vks.bg/byuletin/2023-12.pdf
[11] Европейска конвенция за защита на археологическото наследство (ревизирана), Валета, 1992 г. — Council of Europe, Valletta Convention. https://www.coe.int/en/web/culture-and-heritage/valletta-convention
[12] Консолидиран текст на ДФЕС, чл. 167 — EUR-Lex. https://eur-lex.europa.eu/eli/treaty/tfeu_2012/art_167/oj/eng
[13] Харта на основните права на Европейския съюз — EUR-Lex. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:12012P/TXT
[14] Европейска конвенция за правата на човека и Протокол № 1 — European Court of Human Rights / Council of Europe. https://www.echr.coe.int/documents/d/echr/Convention_ENG
[15] Treasure Act 1996 Code of Practice, 3rd Revision — GOV.UK / Department for Culture, Media and Sport. https://www.gov.uk/government/publications/treasure-act-1996-code-of-practice-3rd-revision
[16] Report treasure — GOV.UK. https://www.gov.uk/treasure
[17] Portable Antiquities Scheme: About / History — Portable Antiquities Scheme. https://finds.org.uk/ ; https://training.finds.org.uk/about
[18] Section 42 consent and scheduled monuments — Historic England. https://historicengland.org.uk/advice/planning/consents/section42-consent/
[19] Metal detecting on scheduled monuments in Wales — Cadw. https://cadw.gov.wales/advice-support/historic-assets/scheduled-monuments/metal-detecting
[20] Code of Practice for Responsible Metal Detecting — Collections Trust / Portable Antiquities Scheme material. https://collectionstrust.org.uk/resource/code-of-practice-for-responsible-metal-detecting/
[21] Directive 2014/60/EU on the return of cultural objects unlawfully removed from the territory of a Member State — EUR-Lex. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=CELEX:32014L0060
[22] Regulation (EU) 2019/880 on the introduction and the import of cultural goods — EUR-Lex. https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2019/880/oj
Коментари